Има ли нужда от храм вярата ми? Има, и тя, моята

Има ли нужда от храм вярата ми? Има, и тя, моята религия, нееднократно е намирала леговище в храма. Когато душата ми е страдала, когато е ликувала. Когато е виждала любовта в очите на тези, които се венчаят. Когато майчиното ми сърце е трепвало от неспокойствие за новопокръстените ми християнчета. Когато съм била смазана от тъгата на загубата на някой непосредствен. Когато измолих от св. Мина моята дълго чакана огромна щерка.

Но тези дни избрах да не пристъпя в храма. Както избрах да не отида в парка. Или да не поканя другари на Цветница. Личен избор, подбуден от разбирането ми за обстановката. И няма политик, богослужител или другар, който да промени разбирането ми.

Не се прибрах при околните ми за празниците. Не зарадвах баба ми и свекърва ми с обичайното посещаване на лазарките. Не запалихме със фамилията ми и свещички в църквата. Не изпратих цветни фотоси на майка ми през океана. Но се сетих за всички тези отминали празници, в които бях дружно с околните и приятелите си. За всички тези прелестни неделни дни - и слънчеви и дъждовни, които оставиха паметен спомен в сърцето ми. И знам, че ще има още доста такива празници. Съвсем скоро.  

А в това време католическият свят посрещна Великден - почтено, с боязън и очакване в Бога. Храмовете останаха затворени, само че душите на хората се отвориха към светлината на празника - този, който и за католици, и за православни носи веста на Възкресение Христово. 

За нас Страстната седмица, последната седмица от земния живот на Иисус Христос, стартира през днешния ден. Ние, православните християни, извървяваме в тези дни на Страстната седмица пътя на страданието по пътя към Радостта на Възкресението.

Но да не забравяме, че точно през днешния ден, на Велики понеделник - Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и изгонва търговците. Защото храмът е дом за молитва, а не за търговия. А храмът на моята религия е сърцето ми. Затова няма значение кой ще се опита да купи вярата ми. Тя през днешния ден не е за продан - нито на политици, нито на духовници, нито на умници в обществените мрежи. Да се смирим и да тръгнем по пътя на Христовото страдалчество. А църквата ще обиколим следващата година. 

 

 
Една акция за козунаци стопли сърцата ни преди Великден